Седял си един цар в тронната зала и чул през прозореца викове: “Айде на хубавите ябълки-и-и-и!”
Погледнал – един старец с каруца продава ябълки, а наоколо – тълпа
купувачи. Прияли му се и на царя от плодовете, викнал първия министър и рекъл: “На
ти пет жълтици, бягай да ми купиш ябълки.”
Първият министър викнал последния министър и му рекъл: “На ти четири жълтици, бягай да купиш ябълки.”. Последният министър викнал церемониалмайстора и му рекъл: “На ти три жълтици, бягай да купиш ябълки.”. Церемониалмайсторът викнал шефа на стражата и рекъл: “На ти две жълтици, бягай да купиш ябълки.”. Шефът на стражата викнал един стражар и рекъл: “На ти една жълтица, бягай да купиш ябълки.”. Стражарят излязъл и спипал стареца за яката: “Хей, какво си се развикал?
Тука хан ли е или царски дворец? Марш оттук, ябълките се конфискуват.”
Върнал се стражарят и рекъл: “Ето, шефе, добра далавера. За една жълтица – половин каруца ябълки.”. Шефът отишъл при церемониалмайстора: “Ето, значи, за две жълтици един чувал ябълки.”. Церемониалмайсторът отишъл при последния министър: “Ето, за три жълтици една торба ябълки.”. Последният министър отишъл при първия министър: “Ето, за четири жълтици половин торба ябълки. Какво да се прави, началство, инфлация.”. Първият министър се явил при царя: “Ето, ваше величество, както заръчахте – заповядайте пет ябълки.”
Седи царят в тронната зала и мисли: “Пет ябълки – пет жълтици. Една ябълка – една жълтица. И народът ще се скъса да купува. НА ТОЯ НАРОД ТРЯБВА ДА МУ СЕ ВДИГНАТ ДАНЪЦИТЕ!”
