Blog Archives

Най-накрая успях да компилирам Gnome 2.20.3 съвсем успешно и даже го подкарах.

Обрах плодовете на своя 4-дневен напрегнат и изпълнен с драматични обрати труд.

Лошата новина е, че в контекста на дистрото, цялата графична среда е в прекалено суров вид, за да става за нещо. Теми, настройки, икони, шорткъти, всичко трябваше да се преправя наново, както и очаквах. Но важното е, че сработи.

Дори успях да подменя и GDM, ма новият нещо не искаше да ми стартира сесията, щото пищеше за някакви липсващи му файлове, ала-бала. Бе изобщо голяма главоблъсканица. Общо взето, компилираният Gnome създаде повече проблеми при ‘тестовия’ полет, отколкото вградения, но това е съвсем нормално. Този от хранилищата си е къде-къде по-добре интегриран в дистрото.

Все пак тия дни като имам време ще драсна едно ръководство по компилиране и инсталиране на Garnome, пък който иска, нека да се мъчи.

Принципно си мисля (или поне ми се иска да вярвам), че поне LTS (Long Term Support)-версиите на Ubuntu ги ъпдейтват с най-стабилните версии на Gnome за съответния релийз. Така например Ubuntu 6.06.1 LTS Dapper Drake в момента е с Gnome 2.14.3 в хранилищата. Това е доста обнадеждаващо, но едва ли може да се смята за тенденция, като се има предвид, че Dapper Drake е единственото LTS Убунту до момента.

Сега ще видим какво ще се случи с Hardy, който също е LTS. Той ще излезе малко след пускането на Gnome 2.22, но има голяма вероятност версии 2.22.1, 2.22.2 и 2.22.3 също да намерят своето място в дистрото.

Доста се обнадеждих, като прегледах Hardy Release Schedule. Ако погледнете последния ред долу, ще видите, че Ubuntu 8.04.1 се планира за 5 юни, ма не е съвсем сигурно (tentative). И ако приемем това за чиста монета и го съпоставим с графика на Gnome 2.22, ще видим, че има голяма вероятност в Hardy 8.04.1 да включат поне Gnome 2.22.2, ако не и .3 дори; тъй като Gnome 2.22.1 е планиран още за 9 април.

Много хора са наясно, че ядрото не е цялата ОС, а е само една част от нея, което е вярно. Но повечето от тези хора също така имат едно не съвсем точно понятие за “размера” на ОС, “размера” на ядрото, както и за съотношението между тези две величини, казвайки образно, че “ядрото е една ‘малка’ част от цялата ОС”.

Нека изясним…

Как определяме “големината” на една ОС?
А как определяме кое е ядро и кое не? Аз например ги деля по критерий код, изпълняван в kernel space и код, изпълняван в user space. Първото е ядрото (защото то може да се състои от vmlinuz + модули, които са отделни файлове, но пак се зареждат в kernel space), второто е всичко друго. :) Което всъщност е доста променлива величина като размер (защото в състава на това “всичко друго” могат да влизат произволен брой програми). Както и самото ядро впрочем. :)

Един прост пример – ако си компилирам всички модули в ядрото без никакви оптимизации за обем, ще получа доста “голямо” ядро. После върху него инсталирам само една C библиотека и един най-обикновен изпълним файл, да речем текстовия редактор ‘nano’ и евентуално някоя и друга дребна библиотека, вързана за него и това да речем е цялата ми система.
Е, кое ще е по-голямо – “ядрото” или “останалата част”? :)
Друг е въпросът, че такава една система би била почти безполезна. :)

Така че съотношението “ядро : операционна система” е доста относително, що се отнася до “размера”.

О: Не.

Никой не забранява Линукс да се продава. Напротив. Съвсем легално е да продаваш Линукс за колкото си искаш пари. Но не можеш да си присвоиш авторските права над него, както и не можеш да забраняваш на друг също да го продава в своя полза. Това са двете малки особености. И докато ги спазваш, ти си свободен да продаваш Линукс и да печелиш пари от него. Просто идеята е да не пречиш и на другите да го правят. Доста хитро, нали?

Та това е “тънката” разлика между безплатния и свободния софтуер. Представяйте си го като свобода на словото, а не като безплатна бира. :)

Вече се чудя как издържах толкова време със стандартното ядро, което предлагат с Ubuntu Gutsy Gibbon! То си е кофти по всички показатели! Първо, че е с някакви техни пачове, които нещо не ми се понравиха, второ че беше изключена поддръжката за framebuffer конзола, което много ме подразни. Изключвам си аз лъскавото лого на Usplash и гледам черен екран. Ядрото изобщо не приемаше никакви “vga=” параметри, подадени при стартиране през GrUB и това преля чашата.

Та си изтеглих направо от http://kernel.org чисто ядро с последния официален пач (2.6.22.11) и си го компилирах по мой вкус с пълен framebuffer съпорт и вече по време на boot процеса се радвам на красива конзола в резолюция 1280×1024. :) Друго си е така. :) Плюс това при конфигурацията на новото ядро изключих поддръжката на всички неща, които не ми трябват, и по този начин ядрото и модулите олекнаха неимоверно много. Оставих си само това, което ми е необходимо и изчистих всичко останало, включително и всички EXPERIMENTAL опции. Също така го компилирах без прословутия “paravirtualization” и си го направих специално за моя процесор. :)

След всички тези маневри vmlinuz е с обем 1.1 MB (старият беше 1.7), а общият обем на компилираните извън него модули също намаля драстично – преди беше 63 MB, сега е само 23 заедно с допълнително компилирания модул за видеокартата ми. :) Направо се почувствах като бял човек! Ядрото е изчистено от всякакви гадости и оптимизирано за моята машина – какво му трябва на човек? :) Сега моята Ubuntu-дистрибуция вече не е толкова Ubuntu, колкото беше. ;)

September 20, 2007
By Bruce Byfield

According to the 2007 DesktopLinux.com survey, Ubuntu is the distribution of choice for 30% of GNU/Linux users. The exact figure is questionable, but Ubuntu’s dominance is not. For an increasing number of people, Ubuntu is GNU/Linux. Yet, looking at the pre-releases of Gutsy Gibbon, Ubuntu 7.10, I found myself becoming disturbed by the degree to which this popularity has translated into uncritical acceptance.

Make no mistake — due to the energy that the Ubuntu community and Canonical, its corporate arm, have put into improving the desktop, this popularity is well-deserved. Yet, at the same time, I find myself wondering whether user-friendliness must inevitably mean discouraging users from exploring their systems or taking firm control over them. This question keep nagging me each time I installed, went through the selection of preloaded software, explored the desktop, installed new software, or examined security. Only once or twice did I find a balance between accessibility to newcomers and a feature set for advanced users. At times, too, I wondered whether the popularity might be preventing Ubuntu from finishing some rough edges.
Continue reading “Divining from the Entrails of Ubuntu’s Gutsy Gibbon” »

Ами какво да кажа – чаках това събитие от много време насам с огромно нетърпение!

И ето че следващата кръгла версия на тази така обичана и уважавана от мен графична среда е вече факт! Не мога да скрия радостта си, не се и опитвам.

GNOME 2.20 се появи на бял свят с гръм и трясък и донесе със себе си тонове подобрения и интересни новости. Какво ново ли? Ами те са толкова много неща, че просто няма как да бъдат изброени дори сбито, камо ли обстойно!

В линка горе ще намерите информация относно подобренията в тази версия, аз го прочетох на един дъх и определено останах мноооого доволен от свършената работа. Остава само да се изпробва.

А ето още добри новини – почти веднага след появяването си на бял свят, Gnome 2.20 незабавно стана част от проекта Ubuntu и вече може да се намери в хранилищата на Gutsy Gibbon (версия 7.10), който предстои да излезе официално края на Октомври. Силно вярвам и се надявам, че до официалното излизане на Гибона пичовете от проекта Gnome ще пуснат поне първия bugfix-релийз (версия 2.20.1) и той ще намери място в Gutsy.

Какво повече да искаме? Излизането на новия Ubuntu отново ще бъде голямо събитие, което много хора чакат с нетърпение – Gnome 2.20 е един от основните виновници за това.

Ето че най-сетне я приключих. Надявам се в близко бъдеще да стане част от един малко по-обширен проект, но за това като му дойде времето. Засега ще кажа, че статията е писана като част от серия Howto-та, адресиращи често срещани проблеми за новака в областта на Линукс. Тъй като останалата част от проекта към момента не е завършена, позволих си да публикувам статията за BASH като самостоятелно четиво тук с надеждата, че ще е полезна.

Когато бъде завършен целият проект, всички материали, включени в него, ще бъдат поместени и публично достъпни на специално създадена за целта страница на сайта ми.

Това е засега, очаквайте още.