Вече се чудя как издържах толкова време със стандартното ядро, което предлагат с Ubuntu Gutsy Gibbon! То си е кофти по всички показатели! Първо, че е с някакви техни пачове, които нещо не ми се понравиха, второ че беше изключена поддръжката за framebuffer конзола, което много ме подразни. Изключвам си аз лъскавото лого на Usplash и гледам черен екран. Ядрото изобщо не приемаше никакви “vga=” параметри, подадени при стартиране през GrUB и това преля чашата.
Та си изтеглих направо от http://kernel.org чисто ядро с последния официален пач (2.6.22.11) и си го компилирах по мой вкус с пълен framebuffer съпорт и вече по време на boot процеса се радвам на красива конзола в резолюция 1280×1024. :) Друго си е така. :) Плюс това при конфигурацията на новото ядро изключих поддръжката на всички неща, които не ми трябват, и по този начин ядрото и модулите олекнаха неимоверно много. Оставих си само това, което ми е необходимо и изчистих всичко останало, включително и всички EXPERIMENTAL опции. Също така го компилирах без прословутия “paravirtualization” и си го направих специално за моя процесор. :)
След всички тези маневри vmlinuz е с обем 1.1 MB (старият беше 1.7), а общият обем на компилираните извън него модули също намаля драстично – преди беше 63 MB, сега е само 23 заедно с допълнително компилирания модул за видеокартата ми. :) Направо се почувствах като бял човек! Ядрото е изчистено от всякакви гадости и оптимизирано за моята машина – какво му трябва на човек? :) Сега моята Ubuntu-дистрибуция вече не е толкова Ubuntu, колкото беше. ;)
