They finally fixed the nasty opera-plugin-wrapper segfault bug in Opera for Linux which had been left unattended for years. At long last!

This browser continues to prove amazing – being innovative enough to historically introduce tabbed browsing, speed dial, online sync, single menu button, mouse gestures (and many other features, today considered crucial) always ahead of its competitors, it somehow always manages to fall behind the rest in terms of popularity and usability.

This I call amazing!

относно защитеността на американските интереси на територията на България

Предоставям на вашето внимание заключенията и впечатленията които получих по-време на изпълнението на мисията ми в България, която бяхте така добри да ми поверите, относно защитеността и бъдещето развитие на нашите интереси в този регион с нарастващо геостратегическо значение. Още в началото искам да ви уверя, че нашите краткосрочни и дългосрочни интереси по-никакъв начин не са накърнени в момента или заплашени в бъдеще. Смея да твърдя, че наскорошните протести, които доведоха до обезпокоителни последствия относно някои наши намерения, са по-скоро изключение и с епизодичен характер, а последиците от тях скоро ще бъдат преодолени. Станалото по-скоро можем да приемем като временно тактическо отстъпление по пътя за постигането на стратегическите ни цели. Основните положения върху които градя своите заключения са следните:

Българите са застаряваща нация, като най-застаряващ е основният етнос. Единствено ромският етнос, като съставна част на българската нация е с преобладаващо младежки характер, но поради ниската му образованост неговите действия са сведени до рамките на физическото оцеляване и поради това не оказва никакво влияние върху вземаните политически решения в страната. Уверих се, че това положение няма да претърпи скорошна промяна, тъй като всички пари които се дават за подобряването начина им на живот, отиват за материални блага, а не за образование, което е успокояващо.  Благодарение на тази политика на преимуществено материално стимулиране, между българският и ромският етност се натрупва нетърпимост, която ние в случай на нужда бихме могли да използваме.

Както знаете бъдещето на една държава е в ръцете на младите, тъй като те са по-склонни към идеализъм, себеотрицание и жертвоготовност. Възможността една държава да се отклони от пътя който сме и предначертали и да застраши нашите интереси се крие в следните изходни условия – образованост на населението, ясна ценностна система основаваща се на нематериални положения и преобладаващо младежки характер на обществото. Едно от тези условия да не е изпълнено е достатъчно да предотврати каквито и да било опити за въздействие, от страна на народа върху политиците, за промяна на водената политика. Що се отнася до България мога да ви уверя, че нито едно от посочените условия не е изпълнено.

Въпреки, че българите се смятат за образовани, то аз се убедих, че тяхната образованост се свежда преимуществено до технически умения и познания. Основната цел на тяхното образование е подчинена на придобиването на умения и навици които биха им помогнали да се реализират на трудовия пазар, да са конкурентноспособни. Тяхното образование е подчинено на нуждите на корпорациите, като основна цел е да придобият умения за които да им плащат, тоест основен мотив за тяхното образование е и ще си останат парите. Тази подчиненост на образователната политика на интересите на бизнеса, чрез издигането в култ на парите, ще се задълбочава и занапред, както се уверих от разговорите си с българският министър на образованието.

Българите са обречени никога да не осъзнаят, че образованието, ако искат да бъдат свободни, трябва да бъде подчинено на интересите на държавата и обществото. Че то трябва да стимулира мисленето, а не знанието като самоцел. Че от изключителна важност са социалните умения, познаването на различните идейно философски течения относно строежа на обществото и функциите на държавата, и изграждането на ценности извън парите и материалните придобивки като такива.

В България са изключителна рядкост хората, които биха могли да отговорят какви са идейните постановки на различните идеологии и обществени строеве като комунизъм, социализъм, капитализъм, демокрация, либерализъм и т.н. , какви са техните преимущества и недостатъци. Това се наблюдава не само сред редовите граждани, но и сред самите членове и симпатизанти на партии, които са вплели в своите абревиатури въпросните понятия. Именно тази идейна неграмотност и съсредоточаването на образованието върху придобиването на както споменах – технически познания и умения,  е успокоителна за нашите стратегически интереси.

Приемането на парите, като основна ценност от младото поколение и не само от него, спомага за по-лесно моделиране на начина им на мислене и реагиране на случващото се, както в страната им, така и по света. Емигрирането зад граница в търсене на по-добра реализация и заплащане се възприема като нещо нормално и спомага за източването на мозъците от страната. Изповядването на даден идеал е по-скоро обект на подигравки, а национализмът като идея е опорочен и сведен до фашизъм, което е в унисон с нашите интереси.

Чрез тази засилена емиграция, комбинирана със застаряването на нацията и насоките в образованието които по-горе споменах, бъдещето на България все повече ще се изплъзва от ръцете на обществото, а от там и политиците им (доколкото могат да се нарекат такива) ще са по-податливи на външни интереси. И сега политиците им са изключително корумпирани, както и почти целият държавен апарат, което също спомага за налагането на нашите интереси, чрез раздаването на материални стимули.

Отново ще се спра върху ролята на ромският етнос в страната, като генериращ основната част от бъдещето младо поколение. За да бъдем спокойни и да можем да управляваме този нарастващ фактор, ние трябва да стимулираме засилването на материалните помощи за този слой от населението, като същевременно ограничаваме до възможният минимум придобиването на каквото и да е образование. За да бъде това възможно, ние трябва да сме тези, които чрез различни фондации да контролираме образоваността на ромите, като под формата на стимулиране, чрез отпускане на стипендии откриваме тези от тях, които желаят да се образоват и ги изтегляме зад граница, а в същото време оказваме натиск върху българското правителство за увеличаване на материалното подпомагане на въпросният етнос и по този начин, подпомагаме задълбочаването и насаждането на етническа омраза в държавата. Благодарение на тази политика, в бъдеще в България при необходимост би било възможно да се разиграят сценарии от рода на Косово или така наречените “арабски революции”, в които ромският етнос би имал водещо значение.

Относно опасенията ви, че случващото се в Гърция, би могло да повлияе върху мисленето и действията на българското общество, то бързам да ви успокоя, че това е изключено. Независимо от непосредствената близост на двете държави, българите възприемат случващото се в Гърция преимуществено през очите на масмедиите, които са контролирани и направлявани в желаната от нас посока. В българското медийно пространство информацията за гръцките протести е оскъдна, а доколкото все пак я има се представя изцяло едностранчиво, като се набляга на кадри с насилие и безредици и се втълпява, че гърците протестират понеже не искат да работят.

Българите не подозират, че на улицата в Гърция протестира целият гръцки народ, от ученици до пенсионери, включително и инвалиди. По никакъв начин не се забелязват признаци на пренасяне на гръцките протести в България, въпреки, че българите са в много по-тежко икономическо положение отколкото редовия грък. Докато в България минималната заплата е 135 евро, в Гърция тя дори и след орязването и е 586 евро, но това някак си не стига до умовете на българите. Те дори изпитват злорадство и едва ли не щастие от случващото се в Гърция. Българите са убедени, че редовите гърци са виновни за натрупването на въпросният неизплатим дълг и ще трябва да си понесат последствията. Те не виждат в случващото се опит за заробване на цяла една нация, а просто получаване на заслуженото. Българите никога не биха проумели, че протестите в Гърция са една адекватна обществена реакция, на едно общество образовано в ценностите на истинската демокрация, защото както споменах по-горе българите са идейно неграмотни.

Освен, че са идейно неграмотни, българите не биха могли да се противопоставят на осъществяването на нашите интереси поради своята бедност, дезориентираност и стрес. Въпреки, че са най-бедните в Европа, голяма част от тях попадна под властта на банките, чрез тегленето на кредити за щяло и нещяло. Веднъж взели кредит, те се превърнаха в тотални роби на системата. Неспособността и затрудненията които срещат да погасяват кредитите си им се втълпяват като собствени грешки и им се насажда чувство за вина и малоценност, а от там те губят и малкото вяра в собствените си сили и възможности. Те не могат да осъзнаят, че са станали жертва на измама от страна на финансовите институции, които едностранно определят и могат да изменят както си искат условията по отпуснатите заеми. Вместо да въстанат и да се противопоставят бурно, като общество на въпросната въпиюща несправедливост, те се затварят в собственото си нещастие и чувство за вина.

Българите не осъзнават, че те самите са част от държавата и като такива биха могли да я принудят да действа в защита на техните интереси, а не въпреки тях. За неспособността им да се организират като общество, спомага и абсолютната им дезориентация относно случващото се в държавата, едно поради хаотичността в политиката на управляващите, друго поради тоталната медийна бомбандировка  с различни проблеми, отвличащи вниманието им от цялостната картина на ставащото. Активните българи, доколкото ги има, са отдадени на различни каузи и тъкмо когато решат, че са спечелили някоя, се оказва, че тя е заменена от друга, или че уж отстранената заплаха се е върнала, но под друга форма. Това разбира се е политика, която ние водим по целия свят, но която с особен успех се провежда и в България. Така докато разпиляват усилията си върху различните проявления на едно и също нещо, те губят увереност, че някога ще успеят да контролират живота си. Те не могат да проумеят, че всяка една битка която водят, е битка между интересите на парите и интересите на човека, като разумно същество. Че за да спечелят, трябва да променят ценностната си система и да ограничат ролята на парите в управлението на държавата и обществото.

И последно, българите не представляват проблем за осъществяването на нашите интереси, докато са готови да предоставят бъдещето си и управлението на държавата в ръцете на лидери, а не на идеи. Българите търсят лидер, на когото да поверят отговорността за собственият им живот, като го избират по обещанията които им дава. Те никога не си задават въпроса,какви идеи този лидер изповядва и въобще има ли такива? Те не осъзнават, че не им трябват лидери, а учители. Че трябва да търсят не лидери които сляпо да следват, а учители от които да се учат и чрез наученото и осмисленото да променят и ръководят живота си и бъдещето на държавата.

Един от малкото образи, който ги обединява, е на техния, както го наричат – Апостол на Свободата, Васил Левски, но те и него не познават достатъчно. За наше щастие те са съсредоточили вниманието си върху въпроси от рода, кой е виновен за залавянето му и къде е погребан, а не върху идеите и ценностите които е изповядвал и пътя който е извървял. Дори и посланието му – “Да бъдем равни с другите европейски народи, зависи само от нашите собствени задружни сили.”- не успява да отвори очите им.

В този смисъл, въз основа на гореизложеното, искам още веднъж да ви уверя, че българите не представляват проблем пред осъществяването на интересите които имаме в тази част на света.

The people you’re trying to step on, we’re everyone you depend on. We’re the people who do your laundry and cook your food and serve your dinner. We make your bed. We guard you while you’re asleep. We drive the ambulances. We direct your call. We are cooks and taxi drivers and we know everything about you. We process your insurance claims and credit card charges. We control every part of your life.

We are the middle children of history, raised by television to believe that someday we’ll be millionaires and movie stars and rock stars, but we won’t. And we’re just learning this fact. So don’t fuck with us.

Tyler Durden

This aversion to noise I should explain as follows: If you cut up a large diamond into little bits, it will entirely lose the value it had as a whole; and an army divided up into small bodies of soldiers, loses all its strength. So a great intellect sinks to the level of an ordinary one, as soon as it is interrupted and disturbed, its attention distracted and drawn off from the matter in hand; for its superiority depends upon its power of concentration — of bringing all its strength to bear upon one theme, in the same way as a concave mirror collects into one point all the rays of light that strike upon it. Noisy interruption is a hindrance to this concentration. That is why distinguished minds have always shown such an extreme dislike to disturbance in any form, as something that breaks in upon and distracts their thoughts. Above all have they been averse to that violent interruption that comes from noise. Ordinary people are not much put out by anything of the sort. The most sensible and intelligent of all nations in Europe lays down the rule, Never Interrupt! as the eleventh commandment. Noise is the most impertinent of all forms of interruption. Of course, where there is nothing to interrupt, noise will not be so particularly painful. Occasionally it happens that some slight but constant noise continues to bother and distract me for a time before I become distinctly conscious of it. All I feel is a steady increase in the labor of thinking — just as though I were trying to walk with a weight on my foot. At last I find out what it is.

Let me now, however, pass from genus to species. The most inexcusable and disgraceful of all noises is the cracking of whips — a truly infernal thing when it is done in the narrow resounding streets of a town. I denounce it as making a peaceful life impossible; it puts an end to all quiet thought. That the cracking of whips should be allowed at all seems to me to show in the clearest way how senseless and thoughtless is the nature of mankind. No one with anything like an idea in his head can avoid a feeling of actual pain at this sudden, sharp crack, which paralyzes the brain, rends the thread of reflection, and murders thought. Every time this noise is made, it must disturb a hundred people who are applying their minds to business of some sort, no matter how trivial it may be; while on the thinker its effect is woeful and disastrous, cutting his thoughts asunder, much as the executioner’s axe severs the head from the body. No sound, be it ever so shrill, cuts so sharply into the brain as this cursed cracking of whips; you feel the sting of the lash right inside your head; and it affects the brain in the same way as touch affects a sensitive plant, and for the same length of time.

With all due respect for the most holy doctrine of utility, I really cannot see why a fellow who is taking a wagon-load of gravel or dung should thereby obtain the right to kill in the bud the thoughts which may be springing up in ten thousand heads — the number he will disturb one after another in half an hour’s drive through the town. Hammering, the barking of dogs, and the crying of children are horrible to hear; but your only genuine assassin of thought is the crack of a whip; it exists for the purpose of destroying every pleasant moment of quiet thought that any one may now and then enjoy. If the driver had no other way of urging on his horse than by making this most abominable of all noises, it would be excusable; but quite the contrary is the case. This cursed cracking of whips is not only unnecessary, but even useless. Its aim is to produce an effect upon the intelligence of the horse; but through the constant abuse of it, the animal becomes habituated to the sound, which falls upon blunted feelings and produces no effect at all. The horse does not go any faster for it. You have a remarkable example of this in the ceaseless cracking of his whip on the part of a cab-driver, while he is proceeding at a slow pace on the lookout for a fare. If he were to give his horse the slightest touch with the whip, it would have much more effect. Supposing, however, that it were absolutely necessary to crack the whip in order to keep the horse constantly in mind of its presence, it would be enough to make the hundredth part of the noise. For it is a well-known fact that, in regard to sight and hearing, animals are sensitive to even the faintest indications; they are alive to things that we can scarcely perceive. The most surprising instances of this are furnished by trained dogs and canary birds.

It is obvious, therefore, that here we have to do with an act of pure wantonness; nay, with an impudent defiance offered to those members of the community who work with their heads by those who work with their hands. That such infamy should be tolerated in a town is a piece of barbarity and iniquity, all the more as it could easily be remedied by a police-notice to the effect that every lash should have a knot at the end of it. There can be no harm in drawing the attention of the mob to the fact that the classes above them work with their heads, for any kind of headwork is mortal anguish to the man in the street. A fellow who rides through the narrow alleys of a populous town with unemployed post-horses or cart-horses, and keeps on cracking a whip several yards long with all his might, deserves there and then to stand down and receive five really good blows with a stick.

All the philanthropists in the world, and all the legislators, meeting to advocate and decree the total abolition of corporal punishment, will never persuade me to the contrary! There is something even more disgraceful than what I have just mentioned. Often enough you may see a carter walking along the street, quite alone, without any horses, and still cracking away incessantly; so accustomed has the wretch become to it in consequence of the unwarrantable toleration of this practice. A man’s body and the needs of his body are now everywhere treated with a tender indulgence. Is the thinking mind then, to be the only thing that is never to obtain the slightest measure of consideration or protection, to say nothing of respect? Carters, porters, messengers — these are the beasts of burden among mankind; by all means let them be treated justly, fairly, indulgently, and with forethought; but they must not be permitted to stand in the way of the higher endeavors of humanity by wantonly making a noise. How many great and splendid thoughts, I should like to know, have been lost to the world by the crack of a whip? If I had the upper hand, I should soon produce in the heads of these people an indissoluble association of ideas between cracking a whip and getting a whipping.

Let us hope that the more intelligent and refined among the nations will make a beginning in this matter, and then that the Germans may take example by it and follow suit. Meanwhile, I may quote what Thomas Hood says of them: For a musical nation, they are the most noisy I ever met with. That they are so is due to the fact, not that they are more fond of making a noise than other people — they would deny it if you asked them — but that their senses are obtuse; consequently, when they hear a noise, it does not affect them much. It does not disturb them in reading or thinking, simply because they do not think; they only smoke, which is their substitute for thought. The general toleration of unnecessary noise — the slamming of doors, for instance, a very unmannerly and ill-bred thing — is direct evidence that the prevailing habit of mind is dullness and lack of thought. In Germany it seems as though care were taken that no one should ever think for mere noise — to mention one form of it, the way in which drumming goes on for no purpose at all.

Finally, as regards the literature of the subject treated of in this chapter, I have only one work to recommend, but it is a good one. I refer to a poetical epistle in terzo rima by the famous painter Bronzino, entitled De’ Romori: a Messer Luca Martini. It gives a detailed description of the torture to which people are put by the vaious noises of a small Italian town. Written in a tragi-comic style, it is very amusing. The epistle may be found in Opere burlesche del Berni, Aretino ed altri, Vol. II., p. 258; apparently published in Utrect in 1771.

Arthur Schopenhauer

• Най-очевидната промяна със сигурност е изцяло обновеният унифициран интерфейс, в който всички елементи на програмата се намират в един прозорец, подобно на Photoshop. Все още имате възможността да използвате стария интерфейс, ако го предпочитате, но новият е несравнимо по-удобен, като ви спестява разправията да се занимавате с множество отделни прозорци при боравене със слоеве, инструменти и различни изображения.
• Палетите също са претърпели множество подобрения, като вече можете да подреждате табовете им в повече от една колона. Това на практика ви позволява да имате една-единствена палета, съдържаща всичките инструменти, с които работите, подредени прегледно в табове по колони.
• Имплементирана е и възможност за групиране на слоевете в дървовидни групи, които ви предоставят много по-голяма гъвкавост при работа с комплексни изображения, съставени от насложени слоеве.

Това са само малка част от новостите и подобренията в GIMP 2.8. Повече за тях, както и за останалите промени, можете да прочетете на официалния сайт на програмата.

Допълнение:

Вече го пробвах, поиграх си малко с него и забелязах някои дребни бъгове, особено по отношение на интеграцията с потребителския интерфейс на Gnome. Например засега не работи с Open With… функцията – когато му подадете някоя картинка с Open With, GIMP се отваря, но не зарежда картинката. Това е доста дразнещо и се надявам скоро да го оправят. Иначе новият интерфейс кефи много. :)

Ubuntu 12.04 LTS

Нищо ново, нали? Явно има голям интерес! :)

Очаквайте допълнително включване.

Междувременно можете да прочетете малко подробности по темата в този пост на OMG Ubuntu.

Update:

Инсталирах си го в работата на служебното PC. На пръв поглед не е кой знае какво. Показва глупав чисто лилав екран, докато зарежда, абсолютно безполезен, защото не носи никаква информация. Gnome-shell не е инсталиран по подразбиране. Инсталирах го, защото не искам да ползвам Unity и за мое най-голямо разочарование установих, че в менюто никъде няма опция за гасене или рестартиране на системата. Има само опция Suspend. Това определено ме шокира и подразни много. Още повече ме подразни фактът, че се наложи да си инсталирам допълнителна приставка към gnome-shell от сайта на Gnome, за да си набавя необходимата функционалност, която така и не разбрах защо отсъства по подразбиране.

Другото ми разочарование от първите впечатления беше, че не успях да си инсталирам System Monitor приставката. Гърми с някаква глупава грешка и това е – сега нямам индикация за системното натоварване.

Засега съм разочарован, дано в близко бъдеще пуснат някакви читави пачове да оправят тези дразнещи подробности на и без това недодялания Gnome shell.

Добри новини за всички системни администратори и оператори на бази-данни, които използват или по някакъв начин имат досег с MySQL. Новата кръгла версия 3.5.0 на популярния графичен уеб-интерфейс за работа с бази-данни PhpMyAdmin вече е налична за сваляне от сайта им.

PhpMyAdmin е незаменим помощник, който сваля огромна част от бремето при менажиране на бази от данни, като дава възможност на разработчика или системния администратор да се концентрира върху производителността и бързината на работа.

Много нови подобрения са намерили място в тази версия, като някои от тях включват: подобрения в режим на преглеждане, запомняне на реда на сортиране по таблица, променлива широчина на колоните, възможност за преподреждане на колоните, по-компактна лента за навигация, поддръжка на OpenGIS и много други.

Ето краткия списък с новости, който е представен на сайта им:

• browse-mode improvements
• grid editing
• remember recent tables
• remember last sort order by table
• flexible column width
• reorder columns
• more compact navigation bar
• AJAXification of many operations
• reorganised server status page, with server monitoring
• improved support for stored routines, events and triggers
• openGIS support
• zoom-search in table search
• Drizzle support
• improved ENUM/SET editor

“Удивително много пари са това, а след като знаем, че ще излезе в Zamunda или Arenabg няколко седмици, преди Microsoft да доставят DVD-тата у нас, ще сме тоталните балъци да не го изтеглим. Заделили сме няколко хиляди лева за едни момчета да минат на компютрите и да инсталират Windows, драйвери, ICQ и антивирусна и всичко ще е ток” – обяви лично премиерът Борисов на едно от посещенията си в тоалетната, където самият той твърди, че се държи най-свойски с медиите.

Повечето служители в администрацията вече са обучени как да ползват μtorrent, за да изтеглят Windows 8, да го запишат на флашки, осигурени от Яне Янев назаем. За момчетата, разбиращи от компютри, ще остане само да донастроят системите за няколко секунди, да оправят резолюцията на екрана, да покажат къде са новите игри и да научат чиновниците как да сменят кирилицата.

Правителството обяви, че това не е кражба, тъй като не се взима нещо, което някъде да липсва. Контриран, че това е кражба на интелектуална собственост, Цветан Цветанов обясни: “Не е, защо на мен никой не ми краде мисълта? Това са интернети, те не се крадат, а текат по кабелите.”

По този начин ще бъдат спестени достатъчно пари, които премиерът да даде на футболните отбори, за да направят селекция и да купят “повече играчи като Нджонго”.